Ще бъде май, преди април
Ще бъде май, преди април,
ще разцъфтят череши диви.
Там, горе някой е решил,
че този хаос ни отива.
Ухания, цветя, пчелин
и полудели пеперуди...
Да се изгубим, до един,
Вселената ще се потруди.
А там,в очите на сърне,
и бръснещ полет, на авлига,
човечността ни се кълне,
че само време не достига,
че Бог се е поразгневил
и уморил, да ни помага...
Щом дойде май, но след април,
ще бъдем по-добри. Веднага!
А някъде, кой знай къде,
едничкият нормален скита...
По външност остър е, боде,
душата люби, без насита...
Не е той ангел — пепелив,
съвсем одрипан му е плаща,
човек, поет е, но е жив...
За чужди болки с обич плаща...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
