Ще бъде тихо в бялата ми стая
и розите отвън ще ми ухаят
през крехкия и разлюлян прозорец –
на топла капка кръв от трън в сърцето,
на нещо разпиляно и отнето,
на ласки, не могли да се повторят...
Ще дишам на пресечени откоси
и всеки кратък дъх към теб ще носи
въпроси или упрек неизказан –
не мога да съм с теб, но и не мога
да храня тази тягостна тревога –
свирепо куче, в меката ми пазва. ...