Ще бъде всичко за добро
и някой ден ще дойде пролет,
дори в косите ми сребро
да нарисува с цветен молив.
Тогава всички ветрове
ще ме обгърнат и отвеят
до този пристан съкровен,
където обич да посея.
Ще бъде всичко за добро,
ако накрая се запитам
дали съм твоето ребро,
за да престана да се скитам!
© Елка Тодорова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
