Ще бъдем двама
http://www.youtube.com/watch?v=ZUoI8nHeuJk&feature=related
По скалистия сипей
и все по-нагоре,
дращят стрелките
на часовника стар.
Пелена на забрава,
летните стъпки застила.
Под пепелта
още тлее жарава
и въглените парят
препускащите дни.
Ръцете наранени
спомена разравят.
Намигат звездите
съзаклятнически... там.
Усмихнат се търкаля
лунният диск,
закачливо огрява
виолетки срамежливи,
в градинката цъфнали днес.
... Като мечти подранили...
Горчива болка... и финес!
Прозорците отново
посрещат ме тъмни.
Студен е домът ми без теб.
Новият ден,
с птичи гласове
... скоро ще съмне.
...
Когато отново
греховният огън,
изгаря твоите мисли,
в очакванe
на нашия нов ден...
няма да боли и ще е чисто.
Луната ще разлива светлина,
ще сме двама!
... Не днес! ... Не сега!!!
... И само в зениците разширени
... ще е забрава...!
© Татяна All rights reserved.
Ти като пишеш за нажилената мецана или за Цило, да не би да пишеш автобиографични... Никое от стиховете ми не е автобиографично... По никой не бих ревала... ПФУ!!! Малииииии утепА ме с тОя коментар, да знайш!
греховния огън да е неугасим по житейският ни път! Светла, ти, господарке на думите, не мога да се меря с твоето вълшебство! Багодаря ви приятели! Благодаря на всички които ме четат!