Ще дойде с ятото на птиците
и с цветовете срамежливи.
Ще дойде с мириса в липите,
зелени и тъй много живи.
И в летните отблясъци на пясъка,
в забързаните облаци игриви,
ще бъде във луната ясна
и в шепнещите морски приливи.
Ще има и златисти отпечатъци,
в листата - горски самодиви.
Ще зрее в плодовете на земята,
в засятите и в тези диви.
Ще пада и във снежни бури,
целувайки ни ще умира.
Трепти със огън красотата,
щом ние сме щастливи!
© Светла Димитрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
