Ще хукна боса...
Извън кръга на тежката вина,
извън откраднатото чуждо време,
извън клеймото "тайната жена" –
аз те обичам!
Дявол да го вземе!
Ръцете си заключих за света –
без тебе как се люби и прегръща?
Нали ще бъде грозна суета –
да правя с нечия невинност къща!
На прага ще ме спъват всеки път
халките на взаимните закони,
очите ми зелени ще проспят
растежа на планинските корони...
Извън реалността на оня ден,
когато смъкнах всички свои кожи,
попаднала на твоя поглед в плен –
обичам те!
Обаче се тревожа,
че лизва ме на пламъка страстта
и аз не мога да я превъзмогна.
Дали е твоя, или моя тя?
И двамата ли се желаем много?
Почти съм на ръба на този стих.
Когато го допиша, ще се смея –
във всяка дума тук те преоткрих,
а в твоята безмълвна власт живея!
След този дълъг летаргичен сън –
извън страха и всичките му маски –
ще хукна боса някъде навън
и няма да се върна тук без ласките ти!
---
© Станислава All rights reserved.
