Аз не мога да бъда "голяма".
Не поемам по
"прави"
пътеки.
Все ходя по тръни и камъни,
все ме срещат двулични "аскети".
Аз не мога да дишам. И давам.
Но ако, е за толкова кратко.
Не обичам, но с всяка раздяла
от крилата
изпада
по малко.
Аз не искам да бъда "голяма",
но намразих
във мене
детето.
Ще ме пъхнеш ли?
В своята рана.
Така...
ще запазя
сърцето си.
© Цвет All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
и със самия стих ме приютяваш!