Ще минеш покрай мен със вятъра
и като него ти ще отшумиш.
Но ще те чакам да се върнеш някога,
несбъднатите ми мечти да окрилиш.
И ще те чувствам в себе си тъй силно,
ще нижа в броеница дните черно-бели.
И ще отсявам само щастие, любов - безспирно
жадуващи да бъдат изживени...
... Откакто мина покрай мен със вятъра,
откакто нявга отшумя,
не, не чакам да се върнеш някога,
а да те чувствам в мене все така!
© Петя Боянова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
