Ще мога ли?
Ще мога ли върху платното
да те нарисувам – в багри?
Та толкова е пъстра любовта ни.
От многоцветната дъга попила цветовете…
Ще мога ли във образ да я пресътворя?
Ще мога ли в музика да те превърна?
Та толкова мелодии се сливат с душата ти.
От птиците, запели рано сутрин,
до звуците на совата в нощта.
Ще мога ли в стих да те опиша?
Сред толкова изречени слова
ще мога ли най-точните аз да открия?
Май по-добре да замълча
и да се вслушам в сърцето.
Ще мога ли насън веднъж поне да те сънувам?
В живота ми наяве ти не съществуваш…
А само в нашия измислен виртуален свят…
Ще мога ли поне веднъж да те докосна с устни?
Пресъхнала, устата ми горчи.
Ще мога ли поне веднъж да ти призная,
че ми липсваш?
Ще мога ли, поглеждайки се в огледалото,
отново теб да срещна с поглед?
И виждайки лицето ти
с душата си да те докосна.
16 септември 2007
NG/nnn© Нели All rights reserved.
