Готов ли си да ме изстрадаш,
да потушаваш в мен пожари?
На равно с мене да пропадаш
и в огъня ми да се париш?
Ще понесеш ли мойте бури
и стрелите със сарказъм?
Нравът ураганно брули
и кърши с думите ми в спазъм.
Ще можеш ли да ме обичаш,
изсъхнала и пресушена?
...............................................
И ти на мен ще заприличаш,
в любов-барут, но споделена!
© Мария Божкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
