Ще можеш ли... ще можем ли
Ще можеш ли да ме обикнеш ти такава,
естествена, добра и малко лоша.
Ще мога ли за теб да бъда всичко,
дори когато аз съм неразбрана.
Ще можем ли живота да отворим,
като някоя стара книга.
Ще мога ли прахта от нея да избърша
и с обич раните ти да покрия.
Ще можем ли със вяра да четем от нея,
всеки следващ, напечатан ред.
Ще можеш ли, дори когато букви няма,
да ги напишеш, ако съм до теб.
Ще можеш ли да бъдеш и мастило,
когато аз съм лист хартия
и да нарисуваш с почерка си нежно,
завинаги любовната магия.
Ще можеш ли кориците ѝ да не мачкаш,
дори когато бъда леко крива.
Ще можеш ли за мен да си героят,
аз твойта героиня.
Ще можем ли във тази стара книга,
докрай да бъдем двама.
Ще можем ли да я затворим,
едва когато нас ни няма?!
© Цветето Б. All rights reserved.
Благодаря ти, Георги!
