От сърцата на всички поети
ще изгреят слънца над света.
Като малки щастливи планети
ще се топлим на тях през нощта.
Ще ни шепнат във нощите дълги
за любов, красота и мечти.
Ще ни правят прекрасни, щастливи
и когато навън дъжд вали.
И във тонове нежни ще светят
всеки миг от живота ни те.
Ще ни радват, дори ще ни глезят,
ще ни носят безкрайно небе.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
