Славей е душата на поета,
трели откровени пръска тя.
Винаги от искреност обзета,
неин идеал е любовта.
Нежен глас лети открил мечта
и в ефира свежест разцъфтява,
с песните за чиста красота
живата природа възхвалява.
Без остатък себе си раздава,
нищо че понякога боли.
Честен дух неопетнен остава
и не ще го низост замъгли.
Пее славеят- душа, ще пее,
в паралелни светове светлее.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
