Славей е душата на поета,
трели откровени пръска тя.
Винаги от искреност обзета,
неин идеал е любовта.
Нежен глас лети открил мечта
и в ефира свежест разцъфтява,
с песните за чиста красота
живата природа възхвалява.
Без остатък себе си раздава,
нищо че понякога боли.
Честен дух неопетнен остава
и не ще го низост замъгли.
Пее славеят- душа, ще пее,
в паралелни светове светлее.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
