Ще пиша стихове в небето
ЩЕ ПИША СТИХОВЕ В НЕБЕТО
... на кръстопътя на света, с разпъната на кръст душица,
за първи път от сто лета не пожелах да литна – птица,
пешак – на хълмите се спрях, изгазил мъчната си угар,
освен с две шепи пътна прах, забогатях ли с нещо друго? –
застанал на самия ръб на този свят, мълча – посърнал,
какво ще отнеса на гръб? – нима сребро, злата и сърма? –
повярвал в древната лъжа, че съществува Златно руно,
момчето в мене възмъжа, изпи три щипки от тютюна,
нанейде се смали – старик, в дълбоката си златна есен,
как да го спра, нима със вик, с преглътната сълза и песен? –
върху плешивите бърда, проводил своя дълъг заник,
ще бъда слънчева вода в дъжда – над летните поляни,
и щом под лунната ми свещ ми трепне сърчицето клето,
с бодилчета от таралеж ще пиша стихове в небето.
© Валери Станков All rights reserved.
