Oct 23, 2018, 11:58 AM
Ще помълча
„Тупти То още, живо е онова
в сърцето ми.„ g/m
И този път - в необяснима тревога -
си забързана за някъде...
Свита в ъгъла на самотата,
като гостенка
на самата себе си.
Нямаш нищичко за казване
очи в очи - както винаги.
До вчера бяхме в друго измерение...
Нали отново бяхме
преродени!
В необяснима тревога душата ти,
истината за нас - пак отрича.
Някак си тъжно ми звучи...
Мъдростите търсим – знам!
И колко ли сезони
ни остават още?
Да се преструваме на лято
или да разбудим стари илюзии,
когато и мечтите ни
са разголени...
Подведени или не,
на къде сме тръгнали - не знам!
Но от себе си, не можем
да избягаме?
Речта на душата ми е като жарава...
Ще помълча с твоето мълчание.
Нека не забравим колко е часът!
Oще колко време ни остава?
23.10.2018
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво е
-
И е отговор г-н Станев...Благодаря ти Илияна! С приятелски поздрав.
-
Мълчанието пренарежда и осмисля емоциите... Но и взема решение!
Явно притежаваш качества които са считани за константни.
Поздравления, едимакс! -
"Речта на душата ми е като жарава..." Много лирично и красиво! Благодаря!
