едимах
44 695
Oct 23, 2018, 11:58 AM

Ще помълча 

  Poetry » Other
1234 3 4

„Тупти То още, живо е онова

в сърцето ми.„ g/m

 

И този път - в необяснима тревога -

си забързана за някъде...

Свита в ъгъла на самотата,

като гостенка

на самата себе си.

 

Нямаш нищичко за казване

очи в очи - както винаги.

До вчера бяхме в друго измерение...

Нали отново бяхме

преродени!

 

В необяснима тревога душата ти,

истината за нас  - пак отрича.

Някак си тъжно ми звучи...

Мъдростите търсим – знам!

И колко ли сезони

ни остават още?

 

Да се преструваме на лято

или да разбудим стари илюзии,

когато и мечтите ни

са разголени...

Подведени или не,

на къде сме тръгнали - не знам!

Но от себе си, не можем

да избягаме?

 

Речта на душата ми е като жарава...

Ще помълча с твоето мълчание.

Нека не забравим колко е часът!

Oще колко време ни остава?

 

23.10.2018

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубаво е
  • И е отговор г-н Станев...Благодаря ти Илияна! С приятелски поздрав.
  • Мълчанието пренарежда и осмисля емоциите... Но и взема решение!
    Явно притежаваш качества които са считани за константни.
    Поздравления, едимакс!
  • "Речта на душата ми е като жарава..." Много лирично и красиво! Благодаря!
Random works
: ??:??