Ще призная, че ти си жената
Ще призная, че ти си жената
Аз и днес бих ти казал: „Обичам!”
край шумящите морски вълни,
но прости, ако мъничко сричам
и несигурност в мене личи.
За да има любов помежду ни,
бих шептял, сред килим от цветя,
най-красивите ласкави думи,
спотаени във мойта душа.
А когато прогоним тъмата
и запалим стотици слънца,
ще призная, че ти си жената,
дето чаках до днес на света!
Отвърни ми със своята нежност,
за която бленувам сега
и повярвай – дори и в безбрежност
двама с теб ще достигнем брега...
Само тъй бих разбрал, че те има
като нежно присъствие в мен...
Превърни се във моя любима,
в мой красив и несвършващ рефрен!
© Росен Гъдев All rights reserved.
Много красив стих!
