Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Nov 23, 2006, 11:49 AM

Ще се разсъмне скоро 

  Poetry
682 0 9

Ще се разсъмне скоро, много скоро.
Ще тръгнат автобуси...
хора нанякъде, ще бързат,
дали ще видят изгрева,
как сипе светлина с лъчите си.
И вятърът навярно ще се укроти,
той плака цяла нощ
и виеше в душата ми,
по клоните, със жълтите  бои
рисуваше,  листата падащи...
и нещо им шептеше, навярно
стари притчи за раздяла.
Разделяше се.
По клоните  в безсъние и студ,
не останаха потрепващи листа,
превърнаха се в жълта шума...
Разсъмва се. 
Като зора във мен узря надеждата,
че времето  ще върне с пролетта,
по клоните отново, свежите листа...
И вятърът ще бъде топъл, нежен.
Сега извира изгревът в душата ми...
и скоро ще се развидели.

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??