Ще се разсъмне скоро
Ще се разсъмне скоро, много скоро.
Ще тръгнат автобуси...
хора нанякъде, ще бързат,
дали ще видят изгрева,
как сипе светлина с лъчите си.
И вятърът навярно ще се укроти,
той плака цяла нощ
и виеше в душата ми,
по клоните, със жълтите бои
рисуваше, листата падащи...
и нещо им шептеше, навярно
стари притчи за раздяла.
Разделяше се.
По клоните в безсъние и студ,
не останаха потрепващи листа,
превърнаха се в жълта шума...
Разсъмва се.
Като зора във мен узря надеждата,
че времето ще върне с пролетта,
по клоните отново, свежите листа...
И вятърът ще бъде топъл, нежен.
Сега извира изгревът в душата ми...
и скоро ще се развидели.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
