Ще се разсъмне скоро, много скоро.
Ще тръгнат автобуси...
хора нанякъде, ще бързат,
дали ще видят изгрева,
как сипе светлина с лъчите си.
И вятърът навярно ще се укроти,
той плака цяла нощ
и виеше в душата ми,
по клоните, със жълтите бои
рисуваше, листата падащи...
и нещо им шептеше, навярно
стари притчи за раздяла. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up