Ще отпия глътка от съня,
преди мислите да го разлеят
върху тъмната покривка на нощта,
преди споменът да ми го вземе...
И ще го рисувам бавно, бавно
с ярките бои на радостта
върху фона черен на тъгата,
на мечтата с топлата ръка...
После ще го искам дълго, дълго...
А ако не може да се върне -
музата, стихът ще го извикат
и ще му отворят - да се сбъдне!