Ще си направя люлка от лиани
И нека всички елфи се сберат,
да звъннат силно нежните им арфи,
Амур да могат в този час да спрат
да пали дръзко тръпките ми плахи!
Аз знам - жесток е този свят,
не значат нищо тайните ми малки,
но пак ще питам тази необят:
"За мен ли са тез' приказни поляни,
които тъй в очите му цъфтят?"...
О, аз ще скрия всичките си рани
с прекрасна рокля в лунно-бял ефир!
Ще си направя люлка от лиани
и нека боговете в тази шир
да ме раняват вечно... и безспир...
© Светла Асенова All rights reserved.
Приспа ме... 🙂