Ще слезе бяла
Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи.
Душата ми над теб ще слезе бяла,
сияние на огнени лъчи
ще те загърне в светло одеало.
Ще видиш буйни пролетни води
и дъх на топъл вятър ще те гали,
а болката, когато се стопи,
ще се събудят пориви заспали.
Докосне ли те мойта топлина,
отново ще се радваш на цветята,
прозрачно бистър пак ще е света,
на птиците ще литнеш на крилата.
Не питай откъде съм и коя -
единствено със смях ще отговоря.
В душата ти покой ще донеса
и после в облак бял ще се разтворя.
Усмихваш се. Открий сега очи.
На изток вече бавно се разсъмва...
Забрави ли, че всичко ти горчи?
Тогава ми е време да си тръгвам.
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи.
Душата ми над теб ще слезе бяла,
сияние на огнени лъчи
ще те загърне в светло одеало.
Ще видиш буйни пролетни води
и дъх на топъл вятър ще те гали,
а болката, когато се стопи,
ще се събудят пориви заспали.
Докосне ли те мойта топлина,
отново ще се радваш на цветята,
прозрачно бистър пак ще е света,
на птиците ще литнеш на крилата.
Не питай откъде съм и коя -
единствено със смях ще отговоря.
В душата ти покой ще донеса
и после в облак бял ще се разтворя.
Усмихваш се. Открий сега очи.
На изток вече бавно се разсъмва...
Забрави ли, че всичко ти горчи?
Тогава ми е време да си тръгвам.
© Вики All rights reserved.
