Anely (Анелия Овчарова) Anely (Анелия Овчарова)
19
Mar 21, 2007, 1:54 PM

Ще те чакам

  Poetry
1.7K 0 5
Ще търся зелените ти очи, в тъмнината 
и пак там някъде, аз ще те чакам,
ако трябва света  сам ще обърна,
нежничко теб  с любов да прегърна.
Магията искам в ореол да превърна,
и с крилете на божествена птица
ще литна в небето високо...
за да мога от там да те видя...
Ще моля звездите за теб да ми кажат
и слънцето в пътя да свети...
Така ще те видя, мое момиче,
дори да си ти още далече...
Когато се върна... натежал от търпение,
събрана утеха в душата,
със златна камбана ще звънна - да чуеш,
че аз все още те чакам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Овчарова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0