Ще те чакам на нашата гара
Не прощавай, че тръгнах си аз.
Забрави, че дори те обичах.
Аз забравих мечтата за нас.
Ти си толкова грешно момиче.
Не прощавай, че всичко взривих
и дори не пожалих сърцата.
Днес съм тъжен бездомник и в стих
се опитвам да браня душата.
Не прощавай за грубия тон,
но за мъжката вяра прощавай.
В мен сърцето е празен вагон.
Той по пътя самотно минава.
Не забравяй, че всичко ми взе
и ограби любовната вяра.
Ако прошка желаеш: добре...
Ще те чакам на нашата гара...
© Димитър Драганов All rights reserved.
