***
Почакай! Кой си? Не разбрах!
Кажи ми как да те позная.
Очите ти под маски спят.
Зад тях не искам да гадая!
Аз твърде дълго бях без път.
Препъвах се във възли скрити,
бинтовали нежива плът...
душите - страховито свити.
Почакай! Кой си? Май видях...
Конците късат се накрая.
Във пътя си те преболях.
По раните си днес гадая!
© Арлина All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
