Oct 9, 2018, 2:00 PM

Ще те помним, Вики!

  Poetry » Other
830 8 10

Не си сама Виктория, да знаеш –

ще си пожертват и други съдбата.

Всичко ще имаш, дето пожелаеш,

че каузата ти беше тъй свята.

 

Сега ще ни заливат с думи мръсни –

никой от тях не иска справедливост.

Сърцата ни от болка ще се пръснат,

но ти ни вдъхна земната си живост.

 

Не ще да се забрави смелостта ти,

осанката на чудна самодива.

За истината и за верността ти,

душата твоя с нашите се слива!

 

В памет на убитата журналистка – Виктория Маринова, Поклон!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано.......
  • Не знам Данаиле...дано не се е случило това, което си мисля аз с Виктория а именно:
    Властта отново премахва неудобните, правейки от това цирк за масите.
    За да отвлече вниманието от важните теми, за да се забрави и покрие истината.
    Те имат опит, професионалисти са в това.
    Поздрави.
  • Със смъртта на това прекрасно момиче и журналист тази държава става още по-гнусна. За мен да си оптимист в такава помия е равносилно на психопатия, в най-добрия случай човек може да е умерен песимист! Някои хора мислят, че са се спасили, като са се затворили в малкия си кръг от приятели и роднини, а на другото - майната му! Да живее България - така живее България! Почивай в мир, Вики!
  • Поклон!
  • Светла памет на това смело момиче.
    Нека душата и почива в мир!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...