Ще те помня...
Така ще те запомня – уморен
от дните некрасиви на живота.
Различен и самотно запленен
от влюбена, но неизлята нота.
Която вместо мене ти е трън
и болка в облак илюзорен.
Като секунда обич, като сън
от спомен опустял и безпризорен.
Ще те запомня като тишина,
която само нощем ме побира.
Като сълзи от звездна самота,
които под очите ми пулсират.
Ще те запомня нежен и суров,
носталгия в нестоплените зими...
Частица свобода в една любов,
останала без остров. И без име.
Така ще те запомня – отчужден
от миговете слепи на съдбата,
от вярата, от спомените с мен,
заключени във тъмен отпечатък.
Завинаги така ще те запомня –
тъга без дом в изстиналия ден,
връхлитаща душата ми инсомния,
безмълвен стон в кръвта ми прероден.
© Геновева Христова All rights reserved.
