Ще я дочакам! Първа и последна
Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени,
в сълзите си, (а те извират вече).
Реки ще плиснат в тънките ми вени...
Море на хвърлей – сушата – далече.
Щом стигна Арарат, ще коленича,
ще се покрия с мокрите парцали...
Това съм аз – потопът ме обича,
за гълъбица ставам ли? Едва ли...
От хулите съм с перушина черна,
донесох си тесла, а и пирони,
но съм сама и затова наверно
дори и Ной без жал ще ме прогони.
Ще литна и на изток ще погледна,
(дано не падна само в изнемога).
Ще я дочакам! Първа и последна,
дъгата, обещаната от Бога.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
