Не се лети в такова време. Бурно.
Кой каза? И без друго ми се плаче.
Небесния кърчаг ще прекатурна,
светкавица ще свия на колаче.
Ще приютя и струите студени,
в сълзите си, (а те извират вече).
Реки ще плиснат в тънките ми вени...
Море на хвърлей – сушата – далече.
Щом стигна Арарат, ще коленича,
ще се покрия с мокрите парцали...
Това съм аз – потопът ме обича,
за гълъбица ставам ли? Едва ли... ...