Ще заплаче ли някой тогава за мене
Ако сега си отида,
ще заплаче ли някой
с истински сълзи,
а не с фалшиви;
ще поиска ли да остана
само миг преди да замина?!...
Ще ме последва ли и там, където
и Господ даже не ходи,
на забравено и от светците място,
където духът е затворник и броди,
а на душата е винаги тясно...
Ще застане ли някой до мене,
щом земята под мен се разтвори
и ме погълне без време,
а огънят без глас заговори...
Когато съдник ми стане рогатият,
когато демон е всъщност душевно богатият,
когато някъде дълбоко страхът ме затвори...
Ще измоли ли някой прошка за мене,
щом вината си реша да призная
и снема най-после тежкото бреме -
ще заплаче ли някой тогава за мене, не зная,
искам, но просто не зная...
© Десислава Танева All rights reserved.
