Ще засвети светът
Да се стрелкат в небето ти гълъби -
ненадейно, със пролетен ряз!..
И да сеят мечти неотвъдени,
от които покълвам все аз...
И да мамят очите ти слънцето
през реките от облаци, жадни...
Всичко днес ти е толкова звънкаво,
като хлопки на стадо по пладне.
Ще припадне в зениците топли,
полудели от страх и очакване,
слънчев лъч и ще палне във охра
и нега, и безмилостно щастие.
И от мъка, облечена в радост,
ще засвети светът на сърцето.
Не очаквай поредната младост,
просто дай да ти стопля ръцете!
© Даниела Йорданова All rights reserved.
