Самодида (Даниела Йорданова) Самодида (Даниела Йорданова)
2 7
Feb 12, 2020, 11:40 PM

Ще засвети светът

  Poetry
1.2K 4 6

Да се стрелкат в небето ти гълъби -

ненадейно, със пролетен ряз!..

И да сеят мечти неотвъдени,

от които покълвам все аз...

 

И да мамят очите ти слънцето

през реките от облаци, жадни...

Всичко днес ти е толкова звънкаво,

като хлопки на стадо по пладне.

 

Ще припадне в зениците топли,

полудели от страх и очакване,

слънчев лъч и ще палне във охра

и нега, и безмилостно щастие.

 

И от мъка, облечена в радост,

ще засвети светът на сърцето.

Не очаквай поредната младост,

просто дай да ти стопля ръцете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0