Jun 28, 2021, 3:28 AM  

Щит от любов

  Poetry
508 3 10

Сто процента от мен да изискаш,

сто и десет готов съм да дам.

И секунда не ще да разискваш,

само мигваш–и вече съм там.

 

Стопроцентов оказва се рискът,

стокаратов ще звънне щитът.

Огнедишащ, опърля ме дискът–

не допускам да те ощетят.

 

Приближи ли ламята стоглава,

осторожно причаквам на пост.

Безотказно гася течна лава

и шампанско наливам за тост.

 

Диаманти за мойта кралица

и каляска на златни звезди,

пазя те като свойта зеница,

засияй, от любов заблести.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето на, затова ви споделям,
    още ходят по тази земя.
    Нетът също е с тях пренаселен,
    преоткрийте ги, нямат цена. 🏇
  • Рицар мечта! 🙂 Хареса ми!
  • Още срещам от тази порода,
    но си права, днес друга е модата.
    Самохвалство за мен тука няма,
    а с любов пази люлка за двама.☺
  • Първо исках да кажа, че това е мъж- мечта- ти да поискаш едно, той да ти даде сто и едно! После ми се стори, че малко се хвали...сам..Сигурно имаш и прототип, че най- добре знаеш какъв е...
  • Отдаденият рицар оценява
    подкрепа мъжка като получава. 🤺

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...