Patrizzia (Надежда Ангелова)
2269 18540
Nov 30, 2024, 10:32 AM

Щом се влюбих в тъга... 

  Poetry
161 7 12

Ако в длан ги сбера тези мои бездънни небета,
всички нощи ще бъдат по-бели от първия сняг.
Като дума добра, като песен любима ще светят
тихи, слепи недели – заспали на къщния праг.

 

Щом се влюбих в тъга, всички друми ме водят към тебе,  
измълчани посоки към обич в поредния стих.
И преди, и сега лудостта ми е порив потребен
към небета високи, в които сърцето си скрих.

 

Кръстопътища зли пред нозете ми корени сплитат
и разпъват съня в който ти, моя обич, не бе.
И вали, сняг вали, и тъгата, по котешки свита,
тихо спи и ни води към нашето седмо небе...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви! 💜
  • Поздравления, Наде, за прекрасната поезия!
  • ❤️Да, Наденце, появих се и...
    веднага хоп - на гости при теб!
    Със сигурност знаеш колко
    е хубаво да отидеш някъде,
    където си добре дошла!❤️
  • За мен това ти е най-силното, което съм чела дотук. "Тъгата по котешки свита..." Как ти ги ражда главата всеки ден...
  • С възхита, прекрасна!
    Почти всичко е казано и ми остава да те прегърна и аз. Наденце!❤️
  • Благодаря ви! От сърце. Я, кой се е появил! Прегръщам те, Усмвчице! Силно! 💜
  • Има какво да каже прекрасната ти душа!
    Перото ти го рисува по омаен начин!
    Прегръщам те, Наде!
    С обич - твоята Усмивчица.
  • Браво!🌹
  • Хей, момиче, прекрасно пишеш! Наслаждавам се на таланта ти и те поздравявам с обичлива прегръдка, Наде!💋♥️
  • Толкова красиво пишеш, Наде!
    Възхищение от мен!
  • С всеки следващ стих ме оставяш безмълвна, защото думите не ми стигат да изразя възхищението си.🩷
  • Не спирам да се възхищавам на стиховете ти, Наде.
    И този е много хубав.
Random works
: ??:??