...щом зазими, да топлят...И да пеят...
Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят,
откраднали червено, от зората,
и пеперуди в синева се реят,
разпръснати парченца от дъгата.
Завързва слънце златоткани люлки,
в небе люлее птици сребропери,
нощта разпръсва хиляди светулки,
залутал пътник, пътя да намери.
Дарява юли, щедро и богато,
в косите му щурчетата живеят,
и кътам ги в душата. Да е лято,
щом зазими, да топлят...И да пеят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
