Щурчо-емигрантът
Щурчо-емигрантът забрави да мечтае.
Забрави, че артист е. Не пее, не играе.
За шепичка трошици от чуждата трапеза
не свири вдъхновено красива „полонеза”,
а тънък кръст превива в домовете чужди,
принуден да слугува, забравил свойте нужди.
Ех, българино, Щурчо, гладен и безхлебен,
в Родината отдавна те смятат непотребен
ония, дето свалят тънката ти кожа,
в чиято алчна длан са хляба, а и ножа!
Ония със плода на твоя труд преяждат,
а нито стрък пшеница, ни цветенце засаждат.
Ония, безсърдечни, нагли и бездушни,
ни искат неми, слепи, глухи и послушни.
За тях ти нямаш чувства, нямаш свои нужди.
Осъждат те да скиташ по земите чужди.
За шепичка трохи да бъхтиш всеки ден,
от умора скапан, отчаян, унизен...
Отдавна, братко мой, забрави да мечтаеш.
Кога ще дойде краят - и това не знаеш!
© Генка Богданова All rights reserved.
