Oct 18, 2009, 12:48 PM

Щъркелови гнезда

  Poetry » Other
650 0 2

Душата ми
сега
е пусти улици,
в които скита пролетта,
а няма кой да я посрещне.

Из парковете
виолетките
се скъсват да цъфтят,
разтварят се
в зелени пъпчици
дърветата.

И щъркелите,
казват ми,
че на ята
прииждали.

Но само в моето огнище
все още
грее зимен огън.
Любовта
подпалила е
празните гнезда.

Дали
за пролетно пречистване?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...