Jan 5, 2008, 2:24 PM

Шуми тишината...

  Poetry » Love
1.3K 0 39

                

                 Шуми тишината,
                 шуми
                 като мило
                 свидно
                 дихание,
                 тих ромон
                 на мисли,
                 скрити
                 в нежно ухание...
                 шуми тишината,
                 шуми
                 някак си
                 песенно тъжна,
                 от сърцето
                 камбана
                 в душата 
                 тихо, тихо
                 прозвънва...
                 шуми тишината,
                 шуми
                 в плахи стъпки
                 на кошута,
                 като зов
                 във нечии очи
                 от някъде
                 нежно 
                 долитащ...
                 шуми тишината,
                 шуми
                 трепетно,
                 нежно
                 в душата,
                 в тихо 
                 любовно очакване,
                 ах, как шуми 
                 тишината...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...