Сила
Потънала в полите на нощта,
удавена в прибоя на вълните,
зарита в пустото на черната земя,
надигам глас отгоре, от скалите.
Не ме уби гнева и лудостта,
не ме разкъса бурята вбесена,
изправих се – все същата жена
и имам смелост пак да те посрещна.
Със хляб и сол, със чаша вино – дар,
на прага ще стоя отново цяла,
за всичките години не разбрал
какво орисницата ми е дала.
Зеленото на лаврово дърво,
и дъб поел на мълнията удар,
възлюбен на Кибела – строен бор
и силата на всеки влюбен.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
