Силикон за прочит
Не се ли уморихме... от фалш, лъжи!?
От хвалебствени слова без грам покритие...
Не се ли превъзнасяме, за да ни аплодират!?
И в Свят измислен да живеем.
Венци, цветя, аплодисменти, Защо?
За егото едно да бъдем чути...
дали? Че сме велики, а в какво?
Да превъзнасяме греха. Поклонници.
Не ни четат, във паяжини потъват ни словата.
Неразказани, споделени, но без глас.
Светилото, Поезия е най-тихият, най-тъжен глас.
А някъде, там, истинските Поезия творят.
© Ангел All rights reserved.
