Силуети
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля
поемаха отъпкания ежедневен робски път
за да оцелее някак сиромашката им плът
пребродиха света износиха крилете
на птичите си висини сред ориста от кал
въздишаха единствено когато ситен дъжд валеше
от малък облак бял
МУЗИКА