Apr 5, 2014, 11:34 PM

Силуети

  Poetry » Other
638 0 7

 

Силуети

 

подвластни на усещането за съдба

разделяха на вкусни хапчици мига

преглъщаха с усмивка своите желания

 

изтръгваха живота на свободната им воля

поемаха отъпкания ежедневен робски път

за да оцелее някак сиромашката им плът

 

пребродиха света износиха крилете

на птичите си висини сред ориста от кал

въздишаха единствено когато ситен дъжд валеше

 

от малък облак  бял



МУЗИКА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...