Силуетите в дъжда
В съня отново заваля.
Порой от водни капки се изсипа, върху заглъхналата земя,
в продължение на часове.
Всичко живо в хралупите се скри,
докато водата се сливаше с калта, в дълбоките улични локви.
Тогава, под една схлупена стряха,
няколко уморени дъждовни капки се спряха.
От тях в мрака,
два силуета се възродиха.
След което, заключената дървена врата отключиха
и стремително навътре се промъкнаха.
Занемарената тишина,
в задушната и прашна стая,
плавно се разведри.
Изсъхналият от горещината - въздух,
скоростно нахлуваше,
в бясно-затуптените гърди.
За секунди дори,
светкавици озаряваха
кръстосващите се - диви погледи,
забиващи се, като котви,
дълбоко, в душевните им брегове.
Бяха плахи, двама непознати.
Скоростно тичащи един към друг,
щом са близо един до друг.
Нямаше къде да избягат сега,
вратата бе залостена здраво от дъжда...
Светът бе заспал,
когато тези двама любиха се
в плам-обезумял.
Дъждовната нощ ги сближи,
в своите мокри прегръдки.
Помилва ги и ги целуна,
страст - магична нарисува.
*****
Дъждът никога не забрави
лицата им,
и тяхната неизпято заглъхнала песен...
И всякога щом завали през нощта,
той тези силуети съживява,
и под онази стара стряха
потайно ги сближава...
