Символично...
Нямам име. И нямам лице
на светица.
Нямам дом.
Моят дом е гнездото на птиците.
За да бъда по-близо
до небето, което ме вика.
Нямам сърце.
И ръце – топли и нежни.
А душата ми е
празна надежда.
Изтърбушен кашон
с оръфани краища,
чийто капак не се затваря.
Нямам мисия.
Тук, на земята
съм гост. За кратко.
И се чувствам в свои води
оттатък.
Тук съм миг.
Едно трепване на окото...
Един недосънуван сън,
едно случване
мимоходом.
Една сълза неизплакана.
Родилен вик.
Песъчинка в пустинята
на живота.
© Нели All rights reserved.
