Синчец сред житата...
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак.
Със вятъра врабче към теб се люшва.
Във моя изгрев си дочакан лъч.
Сълза на утро по цвета се стича.
Изпратен ми от Бог сънуван мъж.
На който шепна своето... обичам те...
© Людмила Билярска All rights reserved.
