Синият път
Не знам къде отива този самолет,
но всичките му пътища са сини,
мечтая да съм до прозореца отпред
с покрита масичка от ягоди и вино.
За миг над земното кълбо да прелетя,
да взема малко мъдрост от звездите
и някъде над изгрева да спра
за слънце истинско в кутийка със лъчите,
за да ме топли в този леден свят
на глутници от вълци и лисици
със благороднически маски за парад
и лъвски нокти скрити в ръкавици.
Астероиди после нека ме валят,
да падат във краката ми лавини,
ще бъде слънчево в душевния ми кът
от спомена за пътищата сини.
© Ивон All rights reserved.
