Nov 8, 2013, 8:40 PM

Синият път 

  Poetry » Other
1208 1 38

 

Не знам къде отива този самолет,

но всичките му пътища са сини,

мечтая  да съм до прозореца отпред

с покрита масичка от ягоди и вино.

 

За миг над земното кълбо  да прелетя,

да взема малко мъдрост от звездите

и  някъде над изгрева да  спра

за слънце истинско в кутийка със лъчите,

 

за да ме топли в този леден свят

на глутници от вълци и лисици

със благороднически  маски за парад

и лъвски нокти скрити в  ръкавици.

 

Астероиди после нека  ме валят,

да падат във краката  ми лавини,

ще бъде слънчево в душевния ми кът

от спомена за пътищата сини.

 

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??