Синьо
Аз още пазя онзи вкус солен
на бесните целувки и страстта ти
и грее в синьо всеки идващ ден
разнежен, озарен от любовта ти.
Прегръщаше ме в ритъм полудял,
докосваше ме с нежност спотаена.
О, мили, даже без да си разбрал,
че нашата любов е забранена.
Защото Бог така е предрешил
съдбата ни в различни светове,
с обречена любов ни е дарил -
жена съм аз, а ти пък си... море.
Но ако имам право пак да се родя,
на този свят повторно да живея,
във бряг ще искам да се претворя,
във вечността със тебе да се слея.
на бесните целувки и страстта ти
и грее в синьо всеки идващ ден
разнежен, озарен от любовта ти.
Прегръщаше ме в ритъм полудял,
докосваше ме с нежност спотаена.
О, мили, даже без да си разбрал,
че нашата любов е забранена.
Защото Бог така е предрешил
съдбата ни в различни светове,
с обречена любов ни е дарил -
жена съм аз, а ти пък си... море.
Но ако имам право пак да се родя,
на този свят повторно да живея,
във бряг ще искам да се претворя,
във вечността със тебе да се слея.
© Зорница Петровска All rights reserved.
За пореден път...Поздравления! 
