Сиромашка обич...

Слънцето препича

кротко и приятно-

искам да изтичам

в Лятото обратно...

...И в  нощта сребриста,

топла, звездопадна

аз със поривиста

нежност да те грабна...

Устните ти свежи

пак да вкуся в зноя-

обич безнадеждна,

ненагледна моя!...

С Вятъра нехаен

волно над полята

да се помотаем

в Първото ни лято...

Да погалим всяко

цвете и тревица,

ех, любимо Лято-

сламена вдовица...

И букет с Надежди

да ти дам за обич-

нереално нежни,

но абсурдно точни.

Всяко пожелано

нещо да се сбъдне

за да тръгнем рано

и преди да съмне

в онова Пътуване

по Света голямо-

само запланувано

дето си остана...

Острова измислен,

премечтан и чуден

да намерим искам

в картата изгубен!...

...А със цветна риза

и мечти за двама

пролетта е близо-

две-три крачки само...

Хайде да прескочим

в нея да се втурнем,

че от там започна

Любовта абсурдна-

дето ни разтърсва,

дето ни люлее,

но в страстта си късна

тъй гальовно грее...

...Непонятен полет

в Младостта обратно:

Сиромашка обич

в Циганското лято!...

Коста Качев