„Сиромашко“ лято...
Есента разпръсна
по горите злато,
моя обич късна –
„сиромашко“ лято...
В синьо е небето,
облаците – в бяло...
Аз ли съм момчето
с обич закъсняло?...
Ти ли си момичето
с панделките цветни
и към мене тичаш
в рокличките летни?...
... Всичко преживяно,
тръпката вълшебна
„Сиромашко“ лято –
Любовта последна!...
Есента
© Коста Качев All rights reserved.