Сиротна песен, обвита в дим
Сиротна песен, обвита в дим
Догаряща цигара... това съм аз,
а душата ми е гъст привит каприз,
от пушек нижещ се измежду пръстите
на някой горски дух.
Роня пепел от сърцето си,
което изгоря на кладата, понеже бе различно.
Гоня вятъра, а намирам забравата,
заровен дълбоко под пепелта.
Останах не чут, не видян... забравен,
като скитник тръгнал по погрешен път...
Загубих чувството, загубих вярата,
погребах мечтите и се усмихнах на забравата.
Долавям звука на сиротна песен, обвита в дим.
Ето, догаря последният тютюн,
нежните пръсти гасят цигарата,
въздухът погълна и последния дим,
а останалото от мен е само гаден тежък никотин!
© Тодор All rights reserved.
