Свали одеждата,
онази - снежнобялата,
на душата ми -
сияние на мъничка звезда,
послушай песента
на чувствата -
затрогваща соната,
изплела звуци от луната.
И потъни дълбоко
във очите - залези,
теменужено атлазени...
Скътай ме
във топлата си пазва,
душата ми
молитва тиха ще разказва -
за тебе и за мен -
благословени да сме в идващия ден!
© Румяна All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
