Скала ще плаче от човечност
Кърпи душата си разбита. Зли камъни, за кой ли път,
към теб от сенките политат. Като куршуми са – свистят.
И лунен лъч – мехлем на рана, но как от болката ранен,
с перцето, дето ти остана, да обрисуваш слънчев ден?
И думите, любов ти дали побягнаха – без дом и род
и смушка те със сто копрали, безплоден нечии живот.
Вината ти е там, каквото отсъдил ти е празноглав.
Вървиш, към своята Голгота и няма скръб, и няма гняв.
Небето няма да се срине, за мравка някаква си там.
Ще минат дни, като години. Духът ти ще остане храм,
на истината, вековечна. Дори сред хиляди лъжи.
Скала ще плаче от човечност, стихът един ще издържи!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
