Скапан ден, като хартиена птица, не лети.
Мисли - почти раздвоени, от които някой не спи.
През прозореца гледам облачно време, вали.
Самотата пак е в лилаво, тишината пълзи.
Стените на стаята пак оскотяха, няма ги сенките.
Столът в средата на стаята, непомръднат стои.
По гърба на времето няма ги бенките.
А навън си вали, все така си вали...
© Емо All rights reserved.
Поздрави,Деница!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
