Скапан ден, като хартиена птица, не лети.
Мисли - почти раздвоени, от които някой не спи.
През прозореца гледам облачно време, вали.
Самотата пак е в лилаво, тишината пълзи.
Стените на стаята пак оскотяха, няма ги сенките.
Столът в средата на стаята, непомръднат стои.
По гърба на времето няма ги бенките.
А навън си вали, все така си вали...
© Емо All rights reserved.
Поздрави,Деница!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
