Apr 2, 2007, 11:29 PM

Скитница

  Poetry
694 0 10

Скитница съм млада,
скитам за наслада,
защото само тъй
баладата разбирам -
в агония да се раздирам,
а в любовта да се откривам.
Безмерно аз да скитам,
в човешките души да влизам
и същността им да разкривам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямам нищо против, че споделяш прав си между другото Но пък и точно това е най-интересното - кой как го тълкува и всеки път различно нещо може да открие.
  • затова не харесвам поезията,всеки си пише какво си иска,вкарва някакъв неясен смисъл-"Сняг вали,а ти си във тъмата,удриш си главата във стената" и се почват тълкованията,че героят страда по отминала любов,че измъчван от загубата на идеала в живота си.дрън-дрън.Само като погледна 25 000 стиха и ми става ясно. Може да няма връзка с твоето произведение,но аз искам да си кажа какво ме мъчи
  • Стиха е ребус от думи, пречупени през нечий мироглед, създават неговия светоглед. Т.е. разбираш посланието ми погрешно Скитането в случая си е буквалното и невинно скитане, когато главата ти гъмжи от много разбъркани мисли.
  • или?
  • Дали?

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...