Apr 2, 2007, 11:29 PM

Скитница

  Poetry
697 0 10

Скитница съм млада,
скитам за наслада,
защото само тъй
баладата разбирам -
в агония да се раздирам,
а в любовта да се откривам.
Безмерно аз да скитам,
в човешките души да влизам
и същността им да разкривам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нямам нищо против, че споделяш прав си между другото Но пък и точно това е най-интересното - кой как го тълкува и всеки път различно нещо може да открие.
  • затова не харесвам поезията,всеки си пише какво си иска,вкарва някакъв неясен смисъл-"Сняг вали,а ти си във тъмата,удриш си главата във стената" и се почват тълкованията,че героят страда по отминала любов,че измъчван от загубата на идеала в живота си.дрън-дрън.Само като погледна 25 000 стиха и ми става ясно. Може да няма връзка с твоето произведение,но аз искам да си кажа какво ме мъчи
  • Стиха е ребус от думи, пречупени през нечий мироглед, създават неговия светоглед. Т.е. разбираш посланието ми погрешно Скитането в случая си е буквалното и невинно скитане, когато главата ти гъмжи от много разбъркани мисли.
  • или?
  • Дали?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...