May 11, 2017, 10:02 AM

Скитница в ноща

  Poetry » Love
726 1 1

Сам-сама съм аз в света,

лутам се самотна през деня.

Сама съм... Една скитница в нощта.

Самотна като птица в клетка...

 

Прикована сякаш съм в решетка.

Сама се чувствам аз сега...

Сама... и нямам право аз на свобода...

Самичка съм в света, боря се за свобода!

 

Сама съм аз и сама ще умра, но в себе си

ще нося аз една мечта...

 

​​​​

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Колева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не се отчайвай! Със сигурност, си потребна на някого и си струва за него да продължиш! Поздрави, Милена!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...